Австро-турската война от 1663-1664 г. започнала с нахлуването на турската армия

Австро-турската война от 1663-1664 г.  почнала с нахлуването на турската войска в Трансилвания. Безпомощен пред нашествието, т рансилвански ят княз   Йоан Кемени  избягал във Виена  да търси австрийска поддръжка. Австрийският и мператор Леополд I, който не желаел Трансилвания да бъде превзета от Османската империя, оповестил война на Турция.

През 1663 г.  турска войска от 100 хиляди души под командването на великия везир Фазил Ахмед Кьопрюлю  нахлула в Хабсбургска Унгария, и септември месец, заради груба неточност на коменданта Адам Форгах, превзела   мощната цитадела Нове Замки ( в дн. Словакия). Срещу голямата турска мощ се изправили единствено 12 хиляди души под командването на Раймунд ( Раймондо) Монтекуколи и 15 хиляд на унгарско -хърватска войска отпред с  Николай Зрински.

Още п рез януари 1663 г. император Леополд I, осъзнавайки, че личните му войски не са задоволителни за победа, свикал Имперския парламент, като призовал немските и европейските монарси за помощ „ против неверниците “ – и съумял да получи позитивен отклик.  Отчайващата обстановка принуди ла императора да одобри помощ даже от своите върли врагове – протестантските немски принцове и Франция. „ Кралят-слънце “ Л юдовик XIV  изпратил корпус от 6000 души, воден от Жан дьо Колини-Салини. В състава   му влизал популярният военачалник  принц Людовик II дьо Бурбон-Конде.

Като цяло, християнската а рмия се събира ла постепенно, само че турците дали време на врага си , тъй като били ангажиран и с борби в Славония и Южна Унгария  против унгарско-хърватската войска на Николай Зрински. Едва през лятото на 1664 година турските войски тръгнали към Виена. Монтекуколи с армията си се укрепил на брега на река Раба близо до  Сенготхардското абатство (да не се бърка унгарският град Сентготхард с прохода Сен Готар в Швейцария) .

Силите на християнската войска се състоели от следните елементи : Хабсбургска та монархия ( де факто – Австрия) : 5000 пехотинци и 5900 конници; Свещена та Римска империя ( в действителност – Германия) : 6 200 пехотинци и 1200 конници; Франция: 3500 пехотинци и 1750 конници; Рейнска лига ( към 50 дребни немски княжества в региона на река Рейн) : 600 пехотинци, 300 конници. Допълнително имало неголеми дружини хърватска конница , маджарски пехотни елементи, отряди на Савойско то херцогство и др.  

Данните за числеността на турската войска са спорни. Според някои източници те били 50-60 хиляди. С подред други, единствено постоянните османски сили – еничарите и спахиите, наброявали към 60 000 души, също така турците имали 60-90 хиляди души нередовна армия: башибозук и обозни елементи . Силите в количествено отношение били прекомерно неравни. Ала срещу турците стоял Раймунд (Раймондо) Монтекуколи (1609-1680), един от най-забележителните пълководци на ХVІІ век, теоретик и практик на военното дело. Той бил генералисимус, австрийски пълководец от италиански генезис. Монтекуколи прехванал турската войска сега, когато тя се опитвала да премине река Раба – само че разединението измежду командирите мощно затруднявало ръководство то на разнородните християнски войски .

На 1 август авангардът на турската войска въпреки всичко съумял да премине реката покрай абатството и изтласкал австрийците от реката.

В това време въпреки всичко Монтекуколи съумя л да убеди Колини – предводителя на французите, и  Баденския маркграф Леополд-Вилхелм – командващия имперските сили, да обединят армията под неговото висшо управление и да нападат турските елементи , които тъкмо в този миг се прегрупирвали след секване то на реката.

Мощната а таката на християните била изцяло непредвидена за турците, измежду които се било основало усещане, че след отстъплението на съдружниците остава малко до крайната победа. Напълно комплицирани, те се втурнали назад към реката и навлезли в нея, с цел да се трансферират на отсрещния бряг при главните си сили. Това се оказало съдбовно – забележителен брой от тях се издавили при бягството. Картината била ужасяваща, реката била покрита с плаващи турски трупове. Това въздействало душевен върху  Фазил Ахмед паша. Въпреки, че   имал разполагаем боеспособни елементи, които към момента не били прекосявали река Раба, суматохата и хаосът измежду авангарда го предиздвикали да отстъпи.      

Загубите на турците били обилни: сред 16 и 22 хиляди съсечени и издавени. Положението в допълнение се утежнява ло от обстоятелството, че били унищожени най-хубавите и боеспособни елементи. Загубите на християнските съдружници варират от 2 до 6 хиляди, най-много измежду имперския контингент.

Принц Конде  записал в дневника си: „ Сред неверниците избухна суматоха. Тежките облекла затрудняваха плуването им . Тези, които умееха да плуват, давеха тези , които не можеха.  Все отново м нозина доплуваха до отсрещния бряг, само че или не можеха да го изкачат, или бяха разстрелвани от френски те стрелци, щом изпълзяваха върху него. Така на първо време загиваха тези , които стигаха до брега, изкачваха се нагоре и ставаха лесни цели .  Клането беше страшно; много малко турци стигнаха живи до другия бряг “.  

Въпреки, че мнозина в Европа, изключително хърватските и маджарски благородници, очаквали  Хабсбургите да преминат в контранастъпление след успеха и да освободят хърватските и унгарските земи, императорът предпочел да подписа мир.

Причината била следната. Леополд се страхувал, че французите, които били единствено краткотрайни съдружници, при положение на продължение на войната на унгарска територия, ще убедят унгарските и хърватските благородници да се раз бунтуват против австрийското ръководство.

В резултат н едоволството от позорния мир довело до вътрешната дестабилизация на австрийската империя.  Заговорът на висшите благородници – магнатите, който в Унгария бил управляван от Ференц I Ракоци, а в Хърватия от  Петър Зрински и Фран  Кръсто  Франкопан, бил оголен, само че нанес ъл обилни вреди на вътрешния мир и на единение то на страната на Хабсбургите.       

Обаче, без значение от политическите интриги, з начението на успеха при Сентготхард било извънредно огромно.  Чрез нея Монтекуколи спрял турския напън против монархията на Хабсбургите за 20 години и разрешил на австрийците да се приготвят за решителна война с османците.

А след великата победа против турците при Виена през 1683 година Австрия се трансформирала в най -могъщата мощ в Централна Европа.